Вашата количка е празна!
Луда трева
“Посред тези гори според легендата епично и властно се люлеят пъстрите гриви на лудата трева…Който веднъж нагази в тази трева, остава завинаги да се лута из нея, защото е пълна с омайно биле, разумът, душата и сърцето на човека постепенно тревясват, той забравя всичко от живота, който е живял…”
“Луда трева” е една от най-пленителните и омайни истории на Йордан Радичков. В нея старият Лазар си спомня за отминалите събития в родното си село и всяко от тях е свързано с лабиринтите на лудата трева.
Докато се лута из спомените си, Лазар сякаш се лута из тези потайни кътчета на природата, в които може и да е стъпвал някога. Но ако тези спомени са изпълнени с невъзможни видения и халюцинации и той си ги спомня, означава ли това, че може би Лазар никога не е напуснал пространството на границата между отсамния и отвъдния свят?
Заедно с “Луда трева” в книгата ще откриете и малко известните текстове на автора “По водата” и “Водопойка”.
Йордан Радичков
Йордан Радичков е български писател, драматург и сценарист, представител на магическия реализъм.
Йордан Радичков е роден на 24 октомври 1929 г. в с. Калиманица, Монтанско. През 1947 г. завършва гимназия в Берковица. Работи като кореспондент (1951) и редактор (1952-1954) във вестник „Народна младеж“, редактор във вестник „Вечерни новини“ (1954-1960), в Българска кинематография (1960-1962), редактор и член на редакционната колегия на вестник „Литературен фронт“ (1962-1969). От 1973 до 1986 г. е съветник в Съвета за развитие на духовните ценности на обществото към Държавния съвет на Народна република България. От 1986 до 1989 г. е заместник-председател на Съюза на българските писатели.
Няма добавен откъс от книгата!