На 26 април 2003 г. Арън Ралстън се спуска сам в каньона Блу Джон. Докато маневрира между заклещените камъни в теснините, една скала се разклаща и двамата политат в бездната. За няколко секунди опитният катерач се оказва в най-страховития капан в живота си – дясната му ръка остава под огромната канара. Той е сам. И никой не знае къде се намира. Оставил единствено неясната дестинация „щата Юта“, Арън бързо отхвърля надеждата за спасение отвън. Храната му е на свършване, водата е оскъдна, а нощният студ е безпощаден. Вариантите за измъкване не са много: или да помести скалната грамада, или да жертва ръката си. Но упоритите опити и за двете не дават резултат.

След първите няколко дни оцеляването вече не е въпрос единствено на физическа подготовка. Дехидратацията и опасността от хипотермия не са най-лошият враг – ако съзнанието се предаде, тялото ще го последва. Как този катерач, попаднал в привидно безизходната хватка на каньона, успява да надвие демоните на отчаянието и да не се откаже от борбата за съществуването си? Как дори след като издълбава собствения си некролог в скалите, инстинктът му за самосъхранение не го предава? Каква е невидимата сила, която ни вкопчва в живота с такова яростно стремление?

„127 часа“ е не просто разказ за физическата издръжливост на един отдаден катерач. Това е история за несломимия човешки дух, по-непоклатим и от скала.

Понякога просто трябва да оставиш неоставимото, за да постигнеш непостижимото.

Няма добавен откъс от книгата!