Когато Силвия Барет пристига в гимназия „Калвин Кулидж“, току що дипломирала се от колежа „Хънтър“, тя няма търпение да се заеме със своята мисия – вдъхновяване на младите умове. Вместо това се сблъсква със счупени прозорци, липса на училищни пособия, ученици, които предпочитат да са навсякъде другаде, но не и в класната стая и задушаваща бюрокрация, която прави работата й все по-трудна с всеки изминал ден.

Разказана чрез забавна вътрешноучилищна кореспонденция, ученически бележки, извадени от боклука и препоръки от специалната Кутия за предложения, „Нагоре по стълбата, която води надолу“ е изключително правдива и вдъхновяваща хроника на американската държавна образователна система, която се крепи основно благодарение на учителите, чието призвание е да преподават и на изгубените ученици, които жадуват да бъдат спасени – хроника, която звучи напълно актуално и уместно и за България в началото на ХХІ век.

Разказът за младата идеалистка, тръгнала по тежкия път на учителя, за сблъсъка й с бездушието и бюрокрацията, за мъчителните й опити да докосне сърцата на своите проблемни, самотни и обезверени ученици, за победата на обичта и вярата във вечните човешки ценности, буди смях и трогва до сълзи вече не едно поколение.

Няма добавен откъс от книгата!