Госпожица Печкарска бие. За това се разказва в дневника на един малък ученик. И за неговото чувство за мъст. „След смъртта ми всеки може да го прочете. Ако тогава госпожица Печкарска е все още жива, надявам се, че ще си получи заслуженото.“
Тоон Телехен (1941 г.) има невероятно богато въображение. В тази книга обаче нещата са много сериозни, при все това произведението може да предизвика искрен смях. Също както става в живота.
От 1991 г. досега книгата е претърпяла четири издания. Удостоена е с наградата „Либрис.Ваутерте Питерсе“ – 1992 г. и „Сребърна четка“ – 1992 г. за илюстрациите на Хари Хеелен.
Българският читател се среща за пръв път с Тоон Телехен.
Децата ще прочетат „Госпожица Печкарска“ и ще разберат, че не само на тях се случват лоши преживявания в училище. Може би ще се осмелят да говорят, да разкажат…
Родителите също ще разлистят романа и може би ще си припомнят, че детската психика е крехка като цвете.
English
