Дуджом Ринпоче казва:

„Да действаш означава наистина да наблюдаваш мислите си, добри или лоши, да се вглеждаш в истинската им природа, без да се връщаш към миналото, без да приканваш бъдещето, без да позволяваш каквото и да било вкопчване в преживяната радост, без да позволяваш да те завладее тъга. Правейки това, ти се опитваш да създадеш и останеш в състояние на равновесие, при което всичко – добро и лошо, покоят и безпокойството – е лишено от истинска идентичност.“