Американският психолог Б. Ф. Скинър е най-известен с развитието на теорията на бихейвиоризма.

Роден е на 20 март 1904 година в Сискуехана, САЩ. Получава докторска степен от Харвард.

Неговата първа книга отразява резултатите от няколкогодишни изследвания върху бели плъхове в апарат, който той създава и нарича камера за оперантно обуславяне. Този апарат е модифициран за изучаване на поведението на разнообразни биологични видове, включително гълъби, маймуни и хора. Скинър приема напълно обективен подход към психологията и силно вярва в предвиждането и контрола на поведението. Според него то не е каприз, а е напълно детерминирано.

Той е считан за водещия бихевиорист и е създал една от най-основните теории за ученето на XX век. Според него ученето не може да се появи при отсъствието на някакъв вид подкрепление – положително или отрицателно.

Умира на 18 август 1990 година в Кеймбриджна 86-годишна възраст.

Намирайки бихейвиоризма на своето време за проблематичен, Скинър прави своя собствена версия, която нарича радикален бихейвиоризъм, който за разлика от методологичния бихейвиоризъм не изисква всеобщо съгласие относно истината, а приема личните събития като мислене, перцепция и емоция на своята сметка. За разлика от всички други бихевиористи като Толман, Хъл и Кларк, версията на Скинър радикално отхвърля междинните конструкти и хипотетично-дедуктивния метод, вместо това предлага силно индуктивния метод.