Чаплин е един от най-големите гении в историята на човечеството. Нарежда се там, където са Аристотел, Леонардо, Моцарт и Пикасо. Но не само геният му е причината да го обичаме толкова много. Не ви ли трепва сърцето всеки път, когато зърнете снимка на скитника с мустачките, бомбето и бастунчето? На какво се дължи този особен сантимент?

Една от причините е носталгията по младостта. Соцвремената бяха тягостни и мрачни, но до голяма степен тогава не сме осъзнавали това. Или поне не в пълната им мрачност. А Чарли Чаплин беше една от малкото легенди от Запада, които имаха необезпокояван достъп до нас, до домовете и сърцата ни. Филмите със Скитника бяха емоционалната, затрогваща и никога не изневеряваща алтернатива на съветските филми и „Робинята Изаура“. Чаплин беше почти тъждествен на Холивуд. Макар и със стари черно-бели филми, той олицетворяваше целия онзи шарен свят, който отсъстваше от сивото ни ежедневие.

Затова ще го обичаме завинаги, и повече от всеки друг. По този начин обичаме и себе си самите – такива, каквито сме били преди 30-ина години.

Няма добавен откъс от книгата!