Вашата количка е празна!
За държавата. За законите
„Какъв е приносът на Цицерон за разбирането на понятието държава и за нейното най-добро организиране и управление? Преди него гърците също заявяват, че законите трябва да управляват държавата, че целта й се свързва с добрия живот на семействата и т.н. Заслугата на Цицерон се състои в това, че доразвивайки теорията на Аристотел, той обосновава и юридизира съдържанието на понятието за държава – res publica. Доминира мнение сред представителите на правната романистика, че римляните не са създали свое учение за държавата и са отделили много по-малко внимание на публичното право в сравнение с частното. Може би е така, но изложеното от Цицерон в De republica и De legibus е сякаш римското учение за държавата. Res publica няма гръцки еквивалент. И нещо също толкова важно. Основните положения и характеристики на правовата държава – върховенство на закона, върховенство на правотo, върховенство на правосъдието сякаш са били заложени от Цицерон: Цицерон не се е занимавал с идеята за държавата като дело на народа, а с идеята за държавата като правова общност.“
Мария Костова
Марк Тулий Цицерон
Марк Тулий Цицерон (106-43 г. пр.н.е.) е римски държавник, най-прочутият оратор на Рим, адвокат, писател, философ и консул. Известен е като най-големия стилист на латинската проза. Животът му съвпада с упадъка на Римската република, а заедно с това е бил и важен фактор в много от най-значимите политически събития на своето време. Роден е на 3 януари 106 г. пр. Хр. в Арпинум, Лацио.
Марк Тулий Цицерон е най-възрастният син на римския конник (екви) със същото име и Хелвия. Той има по-малък брат Квинт Тулий Цицерон, с когото е цял живот тясно свързан.
Неговата фамилия е от висшата класа на Арпинум, град в територията на волските в южен Лацио, чиито жители от 188 пр.н.е. имат римско гражданство.
Неговото когномен (допълнително име) Cicero, произлиза вероятно от латинската дума cicer („нахут“). Цицерон отказва в началото на кариерата си да промени допълнителното си име, както го съветват приятелите му. Фамилията Тулии произлиза от римския цар Сервий Тулийи консул Маний Тулий Лонг. Плутарх предполага един вероятен произход от Тул Атий, цар на волските.
Неговата фамилия се мести през 102 пр.н.е. в Рим. Като конническа, тя принадлежи към второто по важност съсловие (в древната римска Република съсловията на свободните граждани са три в низходящ ред: патриции, конници и плебеи). През 90 пр.н.е. Цицерон получава toga virilis. Първото си образование Цицерон получава в дома на Луций Лициний Крас. Там се запознава с прочутия оратор Марк Антоний Оратор. Още от дете Цицерон говори старогръцки и е образован класически. Според Плутарх той бил прочут ученик. След смъртта на Крас 91 пр.н.е. той следва заедно с Тит Помпоний Атик, който цял живот е негов приятел и „втори брат“, право при Квинт Муций Сцевола, също реторика, литература и философия в Рим. Първо се занимава с превод на гръцки поети като Омир и на около двадесет години започва да превежда философската терминология на латински.
След военната си служба през Съюзническата война (91 – 88 пр.н.е.) при Гней Помпей Страбон и Сула (негов далечен роднина) Цицерон става адвокат. Неговата първа реч в съда е от 81 пр.н.е. (Pro Quinctio).
През 79 г. пр.н.е. Цицерон продължава следването си в Гърция и Мала Азия, които тогава са част от Римската република. Той се връща в Рим през 77 пр.н.е. и започва своята кариера като политик и адвокат.