Мони Алмалех е редовен професор в Нов български университет и гост-професор в Института за български език – БАН. Научните му интереси са в областите българистика, хебраистика, семиотика. Познаването на иврит му позволява да разглежда оригиналния библейски текст в съпоставка с различни преводи, като използва инструментариума на традиционното и модерното езикознание и хуманитаристика, за да представи оригинални монографии върху библейския текст – Цветът в Петокнижието (2006), Светлината в Стария завет (2010), Библейското магаре (2011), Biblical donkey (2012), Архангелите в Библията (2013). Голяма роля за оформянето му като хуманитарист оказва двегодишната специализация при проф. Димитрий Сегал в Ерусалимския еврейски университет, Израел. Чете разнообразни курсове в Нов български университет и СУ „Св. Климент Охридски“. Той е първият в историята езиковед, който съставя Ивритско-български речник (2004; 2011). Интердисциплинарният анализ на цветовете е отличително качество на трудовете му за Библията, фолклора, художествената литература и рекламите – Balkan Folk Colour Language (1996), Цветовете в балканския фолклор (1997), Цвят и слово: психолингвистични и прагматични аспекти (2001), Корени. Семиотика на цвета (2006), Езикът на цветовете (2007; 2012), Семиотични изследвания на търговската марка ІІ част: семиотика на цвета в рекламата (2011), Advertisements: Signs of femininity and their corresponding color meanings (2011). Алмалех започва своя творчески път с монография върху българската граматика, Семантика и синтаксис (1993) и не изоставя тази тематика – Език и идиолект. Езикът на българските евреи в Израел (2006).
English
