Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов „от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изтива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя „път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в животворния духовен принцип: божественият Всемир е във всеки от нас, и ключът към него е волята за самопознание. Няма един-единствен ключ към написаното от него - той тъче сънища с цветовете на Вечността. Медитативното утаяване в загадките на Сътворението е на малцина дадено. При това не даром дадено: който върви сам - по-далече стига. /Вихрен Чернокожев/
English
