Книга за всеки, който се интересува от вселената и от мястото на човека в нея.

Ние сме създадени от нашите гени. Ние, животните, съществуваме, за да ги съхраним и не сме нищо повече от машини за оцеляване. Светът на себичния ген е свят на свирепа конкуренция, безмилостна експлоатация и измама. А актовете на очевиден алтруизъм при пчелите, които се самоубиват, когато жилят, за да защитят кошера, или при птиците, рискуващи живота си, за да предупредят ятото за приближаващия се ястреб? Противоречи ли това на фундаменталния закон за егоистичността на гена? В никакъв случай. Докинс показва, че себичният ген е и много „хитър“. И той лелее надеждата, че нашият вид, Homo sapiens – единствен на Земята, – е в състояние да се разбунтува срещу „намеренията“ на себичния ген. Тази книга е зов за борба, ръководство и манифест. Тя завладява ума като истински трилър. „Себичният ген“ е световен бестселър, преведен на много езици.

Докинс става известен през 1976 г. именно с тази книга. В нея той обяснява в популярна и общодостъпна форма редица възгледи на теорията за еволюцията от гледна точка на гените. Докинс въвежда думата мем и предлага да бъде основано ново научно направление – меметика. Книгата му „Разширеният фенотип“, публикувана през 1982 г., е значителен принос към еволюционната теория. В нея той изказва твърдението, че ефектите във фенотипа не се ограничават само с тялото на организма, а могат да се разпрострат в околната среда, включително и в телата на други организми. Докинс и Даниъл Денет изказват идеята, че гените имат и свой културен еквивалент. Мислите, както и различните поведения, са способни да се възпроизвеждат. Те се дублират чрез меметни процеси и паразитират върху приемници, които след това ги възпроизвеждат.

Ричард Докинс често участва в телевизионни и радиопрограми. Изнася лекции пред различна публика на теми, свързани с еволюцията, креационизма и религията.