Изданието съдържа писма, които се превеждат за първи път на български език, и е посветено изцяло на литературата. То ни дава възможност да се докоснем до епохата и живите хора зад великите произведения, до великите писатели и техните творби в развитие. Да станем свидетели на колебанията и съмненията, на живота, който е пораждал тези творби и е осуетявал намерения и литературни амбиции с пълното право на собственик.
"А простотата е най-необходимото условие за прекрасното. Простото и естественото могат и да не се получат хубаво, но сложното и изкуственото никога не могат да бъдат хубави."
"Но да Ви разкажа какъв сюрприз ми се случи: конят ми ме хвърли на земята и ми счупи ръката, и когато след припадъка се събудих, си рекох, че аз съм литератор. И то тихичък, самотен литератор."
"Целта на художника не е в това окончателно да реши някой въпрос, а да вдъхне любов към живота с неговите безкрайни и винаги нови превъплъщения. Ако ми кажеха, че мога да напиша роман, в който окончателно и безспорно да наложа верните според мен възгледи по всички социални въпроси, на такъв роман аз не бих посветил и два часа труд, но ако ми кажеха, че това, което ще напиша, днешните деца ще го четат и след 20 години, и ще плачат и ще се смеят над него, и ще заобичат живота, бих му посветил целия си живот и всичките си сили."
- Лев Н. Толстой
Руският писател обсъжда разказите и романите си, обявява дуел на Тургенев и се отказва от него, кара се с редакторите си, а после се извинява. В бурната му кореспонденция откриваме истински бисери, които не само ни помагат да познаваме по-добре Толстой, но и неговите текстове. Това е втората книга в поредица, в която прочути писатели обсъждат тайни на писането в писма до свои близки и познати. Първата книга в серията е кореспонденцията на Антон П. Чехов. Преводът и подборът е на Петрана Пасева, корицата и дизайнът направи Костадин Кокаланов, след като основно изследва подписа на Лев Толстой. Следговорът написа Иван Ланджев, чийто докторат е именно върху литературата на Толстой.
English
