Вашата количка е празна!
Притаени мигове, книга 1: Срещи
„Срещи“, книга първа от „Притаени мигове“ на Георги Йорданов, съдържа вълнуващи разкази за именити българи: Ангел Балевски, Александър Баров, Атанас Далчев, Борис Христов, Владимир Василев, Владимир Стойчев, Дамян Дамянов, Дечко Узунов, Дора Габе, Елисавета Багряна, Емилиян Станев, Николай Гяуров, Никола Николов, Николай Хайтов, Стефан Гецов, Филип Кутев... за световноизвестните Херберт фон Караян и Юрий Григорович, за Хелмут Кол, Франсоа Митеран, Индира Ганди... И за крупния учен хуманист Дмитрий Лихачов, който освети ролята на България в световната история и я провъзгласи за държава на духа.
Георги Йорданов
Георги Йорданов Момчев е български юрист и политик от Българската комунистическа партия.
Роден е на 29 май 1934 г. в град Твърдица, Сливенско. През 1956 г. завършва право в Софийският университет „Св. Климент Охридски“ (СУ) и работи като прокурор в Сливен. Получава висше образование – юрист.
Там започва и политическата му кариера – секретар на ГК на ДКМС, завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в ОК на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Първи секретар на ГК на БКП в София (1971 – 1979)[1]. Член на БКП от 1956 г. Секретар на ГК и на ОК на БКП в Сливен, заместник-председател на МС, председател на съвета за духовно развитие при МС (от 1986) и председател на Комитета по култура (от 1982), министър на културата, науката и просветата от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г. Народен представител е между 1971 и 1990 година. В периода 2 февруари 1982 до 24 март 1986 г. е председател на Комитет за култура. Племенник на политика и държавника от БЗНС Николай Иванов и роднина на политика от БСП Чавдар Георгиев.
Няма добавен откъс от книгата!