„Аз постигнах всичко, което участието в политическия живот би могло да даде на един човек. Бях най-младият външен министър в Европа. Бях министър на външните работи с най-дълъг стаж на континента.
В ръководството на партията си стигнах до най-високия пост – генерален секретар на ЦК, в ръководството на държавата бях председател на Държавния съвет. След това бях първият президент на България. И най-важното – бях един от тези, които направиха 10 ноември.
Без да подценявам това, което съм направил, в дългите и мъчителни часове на размисъл винаги стигам до една парадоксална на пръв поглед, но вярна според мен мисъл: независимо как си изживял земните си дни, в последна сметка животът на човека винаги е един личен неуспех. Най-ясно той разбира това, когато, уморен и разочарован след дългите лутания и разбити надежди и илюзии, се изправи пред небето за последна равносметка. Тогава какво мислят другите е вече без значение. И въпреки всичко, смисълът на живота не е в примирението, а в борбата.“
Петър Младенов

Няма добавен откъс от книгата!