Всичко това е адресирано до студентите на проф. Юлия Огнянова, но не само до тях.
Защото за много хора, не само за актьори и режисьори, именно Юлия е Академията. Дори и да не са били нейни студенти.
Мисля, че точно затова Юлия Огнянова не бързаше да завърши своето писмо-обещание и завещание. Тя казваше: „Ако гледам с едното око към едните, с другото - към другите, дали няма да стана разногледа?...“ Защото имаше отговорност към всички, като майка.
Сигурна съм в това. Както съм сигурна, че завещанието ѝ по някакъв начин е отправено към тези, които тепърва ще влязат в храма на Мелпомена и би било полезно и за тях. (Румяна Емануилиду)
English
