У Тодор Панайотов характер и независим дух съжителстваха с мащаба на една дарба, за която беше трагична потребност и трагична невъзможност да се изрази в пълнота. Той носеше в себе си жажда за простор, за висини и скорости, каквито не намираше у нас - сред местните нрави, представи и темпове. Диапазонът на неговата личност се разкриваше в общуването му с имена и личности от друг ранг. Присъствието в тукашното обществено пространство го изправяше пред изпитания, но човешката и творческа дълбочина му даваше сила да надмогне компромиса.
Именно дълбочината на чувството поразява в работите му и днес. В графичния му език няма школска шлифовка и виртуозност. Той е прост и суров - и затова силно експресивен.
English
_40701_1.jpg)
