Всяка власт има своите любимци. Обикновено в тяхното изкуство тя съзира най-чисто продължение на себе си. Но в историята на тоталитарните режими не може да бъде открит убедителен аналог на Светлин Русев с толкова самостойно присъствие и влияние, което да слее човека със сцената и да го превърне самия в институция. Как е успял да се съхрани като художник при цялата организационна работа, която върши и при сложните дипломатически маневри, които се налага да изпълнява. В този смисъл е твърде далеч от обичайния модел за храненик и инструмент на властта.
Използвайки най-вече личните си качества, в един много сложен период той съумява да изгради успоредна реалност. В нея много по-важни са не политическите, а творческите решения. Точно там впоследствие се появяват и развиват няколко поколения художници, които сега съставят гръбнака на художествената сцена в страната.
English
_46828_1.jpg)
