Вашата количка е празна!
Не се наказва вината, а куражът
Утвърждаващ хумор?
А защо не одобрителна плесница? И защо искат
тъкмо от мен да правя такива... винетки?
От рождението на Илия Бешков са изминали 120 години. Неговото творчество в карикатурата е своеобразна история на България, на ключови събития у нас и по света. Което и да вземете от албума с карикатури на Илия Бешков от 1923 до 1957 г., е актуално и днес.
„Карикатуристът е хирург, а не бръснар. Работата му е да лекува, а не да разкрасява. Всеки предпочита да види един грозен, но жив човек, отколкото мъртва красавица.“
Илия Бешков
По време на Царска България, както и по време на социализма, той е бил постоянно следен от службите като опозиция и класов враг. „Изток-Запад“ вече представи в книгата "Черната тетрадка"(2015) част от досието на художника, водено от 1925 до смъртта му през януари 1958 г.
„Винаги бях в опозиция... Бях карикатурист и журналист. Друго не можех, друго не биваше да бъда. Такъв бях нужен, такъв станах.
У нас куражът винаги се е свързвал с въпроса за политическия кураж. Оттук настъпва тази парализация, скованост. Става дума за творчески кураж – не е кураж да се обявиш срещу този или онзи, да проявяваш бабаитлък. Осмиваните в карикатурата придобиват нещо, което не биха имали никога в живота. Лишавайки ме да ги нарисувам, те се лишават от самоличност. Засегнатите от карикатурата знаят, че това е истината, затова и наказват куража, че си я показал. Надявали са се, че хората няма да я разберат. Това е то силата на истината. [...] Хуморът е абсолютна свобода. Той обезвредява престъпника. [...] Ако една карикатура е била вярна за 1953 г., тя ще е вярна и за 1957 г.“
Илия Бешков
„Привикнал да измерва нещата с критерия на един висок идеал, Бешков искаше от всички и от всичко повече. Затуй живя и си отиде с оная странна незадоволеност, която никога не заплашва неудачника и която е достояние само на победителя“ – казва писателят Богомил Райнов.
Албумът съдържа над 400 подредени хронологично карикатури
Илия Бешков
Илия Бешков Дунов (1901 – 1958) е един от най-забележителните български творци от първата половина на 20 век. Работи основно в областта на визуалните изкуства – живопис и графика, но също и като писател и педагог. Известни негови работи са карикатури и илюстрации, осмиващи зараждащия се в началото на века тоталитарен режим в България.
Роден на 24-ти юли 1901 г. в с. Долни Дъбник, Плевенско в семейство с пет деца. Ученик в Плевенската гимназия, той е забелязан и покровителстван от учителя му Ракитин.
Следва в Юридическия факултет на Софийския университет, след което учителства в Долни Дъбник. След това започва да учи живопис в Художествената академия при проф. Никола Маринов.
Започва да рисува още от юношеските си години за което свидетелствува учителят му Ракитин. Първите му карикатури излизат във-к „Звънар”, редактиран от Г.Ив.Вълков с когото се познават като ученици в Плевен и при когото е живял в София все до оженването си за Сия (Анастасия), 1931. Обичал е музиката, свирел е на всякакви народни инструменти.
Творчеството на Илия Бешков се радва на широка популярност и по артистичност, и по съдържателност. Едва ли има българин, който не може да разпознае творбите му в многоликия свят на българското изкуство. Неговата графика не може да бъде поставена другаде, освен там, където се намира – в една страна като България и в конкретен период от нейната история. Но в същото време, с човешкия си и художествен смисъл тя въздейства далеч извън границите, извън рамките на конкретния народ.
„Изкуството е повече неизбежност, отколкото необходимост. Човек е повече поет, отколкото работник"