Рядко има селище в България, свързано с толкова недоразумения, заблуди и противоречия като бившето село Тъмраш, управителното средище през „турско време“ на бившата Рупчоска нахия, а след това, за известно време, и на тъй наречената „Самоволна помашка република“ в коритото на Въча.

Интересът към това среднородопско, макар и вече несъществуващо селище, идва не само от това, че в продължение на три четвърти столетие то е било административно средище на един значителен родопски район – Тъмраш прошумя главно след Априлското въстание през 1876 година, и по-точно след потушаване на бунта в Перущица, в което мрачно дело взеха, волно или неволно, участие и тъмрашлии.

Всъщност по този начин (като управително средище на Рупчос, като участвало в потушаването на Априлскоото въстание и в състава на самоволната помашка „република“) Тъмрaш влезе не само в общородопската, но и в общонационалната ни история и в тоя смисъл напълно оправадан е засиленият напоследък интерес към това име и свързаните с него исторически и народоведчески стари и съвременни проблеми.

Няма добавен откъс от книгата!