Аналитичните методи на етнологията, подкрепени с писмени и археологически извори, разкриват един недвусмислен субстрат от индо-ирански и индоевропейски тип религиозност, съхранен във вярата на различни общности чрез различни персонификации и локални обредни прояви. Това и редица други обстоятелства предизвикват критичен анализ на концепциите за старата българска история и вяра-обредност и пораждат необходимостта от тяхното преразглеждане на базата на интердисциплинарен подход, включващ познания върху традиционната култура.
Многоплановото изложение може да послужи на историци, етнографи, етнолози, етномузиколози, езиковеди, изкуствоведи.