Вашата количка е празна!
Дипломатическа история на Освобождението на България. Неиздаван ръкопис
Книгата, която ще имате удоволствието да прочетете, може да се приеме и като един блестящ очерк върху историята на Източния въпрос, както и на една първа по време история на балканските народи на фона на войни и въстания, преплетени с тайни и явни дипломатически ходове, и всичко това по време на културния, църковен и революционен подем на народа ни. Че историята на балканските народи е тясно преплетена и свързана, свидетелстват и многобройните страници, посветени на историята на двете дунавски княжества Влашко и Молдова, на освобождението на Гърция и сключването на Одринския мир, аргументираното излагане на сръбската история на основата на архивни документи – и всичко това в тясна връзка с историята на нашия народ.
В разказа на С. Радев става сблъсъкът между Русия и останалите Велики сили по българския въпрос, като много от разгърнатите от историка сюжети звучат актуално и днес. Неповторими са и Симеон-Радевите редове, посветени на възторга на българския народ от Освобождението. В разказа си дават среща дипломати от световна величина като граф Клеменс фон Метерних, граф Гюла Андраши, граф Алоис Ерентал, граф Неселроде, княз Александър Меншиков, княз Григорий Орлов, княз Александър Горчаков, граф Н. П. Игнатиев, Николай Гирс, граф Владимир Ламсдорф, „железният“ канцлер княз Ото фон Бисмарк, княз Стефан Богориди, лорд Стратфорд Канинг, лордовете Странгфорд и владетелите – действащи фигури по време на Източния въпрос и турските султани Абдул Азис и Абдул Хамид, руските императори – двамата Николаевци и тримата Александровци, австрийският император Франц Йосиф, германският кайзер Вилхелм и френският император Наполеон III.
Симеон Радев
Симеон Радев е роден в град Ресен, Македония, на 19 януари 1879 г. Първоначално учи в българските училища в Ресен, Охрид и Битоля, а след това завършва френския лицей „Галата сарай“ в Цариград и право в Женева. През 1905 г. става главен редактор на в-к „Вечерна поща“, а през 1906 г. заедно с Александър Балабанов слагат началото на сп. „Художник“. По-късно (1911) основава всекидневника „Воля“ и взема дейно участие в неговото списване. По това време обнародва и своята книга „Строители на съвременна България“ – едно от големите и оригинални историографски изследвания у нас.
Няма добавен откъс от книгата!