Всички предлагани досега определения за религията имат една обща черта: всяко от тях посвоему противопоставя свещеното и религиозния живот на профанното и светския живот. Трудностите възникват, когато трябва да бъдат установени ясни граници на понятието „свещено“; при това затрудненията са не само теоретични, но и практически. Защото, преди да се дава някакво общо определение на феномена религия, е редно да се знае къде всъщност трябва да се търсят конкретните религиозни явления и преди всичко тези, които са достъпни за наблюдение в „чист вид“, с други думи, „най-простите“ и близки към своите първоначални форми. За нещастие обаче ние никъде не намираме подобни явления – нито в развитите общества, чиято история можем да проследим, нито в най-малко цивилизованите, „първобитните“ общества. Практически навсякъде се сблъскваме с доста сложни религиозни феномени, предполагащи дълъг период на историческа еволюция.
Прозата на известния румънски писател, културолог и философ Мирча Елиаде (1907–1986) ни отвежда в света на дълбоко преживяното, разрушава ограниченията на материалния свят и реалността и ни предлага разтърсващ поглед към най-дълбоките човешки преживявания.
English
