На Хаджийски принадлежат: заключението, че „общественият ни и културен живот е в значителна мяра под знака на посредствеността и полуинтелигенцията, чиито токсикации са едно от най-гадните явления у нас“; понятието „организувани единни фронтове на посредствеността (едничката възможна бойна форма)“; готови да убиват „с най-непростени средства всяка глава, която ги е поставяла в сянка и ги е изобличавала не с друго, а с простия факт на съществуванието си, с това, че е установила един по-висок мащаб“; диагноза на „прочутата масова болест у нас – завистта; ...болест на посредствеността, на несполучилия дребен собственик на морални и материални блага, която е превърнала почти всяка уста в стискало, което дъвче злъчка и пръска“;
Българският преход показа до каква степен на България ѝ тежи дребнособственическото минало, съхранено в манталитета и психологията, в мислите и илюзиите.Юбилеят е само външен повод, за да се върнем и към творчеството, и към личността на Иван Хаджийски.
Днес повече от всякога се нуждаем от Оптимистична теория за нашия народ.“ Петър-Емил Митев

Няма добавен откъс от книгата!