Лиляна Стефанова е родена на 17 април 1929 г. в София. Завършва режисура в Държавния институт за театрално изкуство, а по-късно Литературния институт  „Максим Горки" в Москва. Специализира в Лондон (1965-1967). Завършва писателската програма при Държавния университет в Айова, САЩ (1980).

Авторка е на повече от 50 книги поезия, проза, есеистика, творби за деца, сред които „Обич и мъка“,  „Слънцето ме целуна“,  „Глас от бъдещето“,  „Огнена орбит“,  „Южен бряг“,  „Една есен в Америкa“,  „Вулканите на Мексико димят“,  „Япония без кимоно и ветрило“; сборниците с есета  „Време и дълг“,  „Пиша – значи обичам“; книгата с очерци  „Светлината иде от хората“,  „Свят в 33 лица“,  „Другата в мен“ и др.

Нейни стихове са преведени на 31 езика, общият тираж на книгите ѝ надхвърля един милион екземпляра.

Лиляна Стефанова е носителка на най-престижните литературни награди, между които са: Награда на СБП за „Една есен в Америка“ (1964), за „След полунощ“ (1981), за „Още и още“  (2009); Националната Димитровска награда (1971); наградите „София“ за поезия (1975) и за сценарий (1978); Националната награда „Станка Николица“ (1976); Националната награда за поезия „Яворов“ (1983); Наградата на Съюза на българските преводачи (1984); Награда на Съюза на Московските писатели (2008); Националната награда „Дора Габе“ (2008).