Повествованието в легендата създава действителност, в която „Господ ходи по земята“ и хората се срещат с него, в която злото се наказва и доброто се възнаграждава, в която има равновесие между нормата и човешкото поведение; легендата конструира един свят-идеал, въплъщаващ определена идея за справедливост. Този свят-идеал се мисли като съществувал някога в миналото, като златен век, който човечеството е пропиляло и загубило. Вярата в неговата реална осъщественост в отдавнашните времена го превръща в мярка за днес протичащия живот, в образец, с който се сравняват и преценяват житейските ситуации и постъпките на хората. Неговата илюзорност и измисленост не само не се осъзнава, но напротив, поради съответствието му с колективната представа за идеала той се мисли като много по-действителен, като същностно по-истински от нещата, които могат да се пипнат или реално да се случат. Разказването на легендата е средство да се влезе в съприкосновение с този свят-идеал, да се почувства неговото присъствие тук и сега, да се преживее колективната приобщеност към неговата трансцендентна хармония. (Да не забравяме, че в класическия фолклор разказването е и начинът на съществуване на легендата, единственото средство за осъществяване!) Разказването на легендата следователно е par excellence обредно действие, при което жрецът разказвач въвежда общността в дълбинните знания за света, в неговата разпилявана от всекидневието подреденост, в божествената му същност.
Албена Георгиева
English
