Вашата количка е празна!
Съчинения в 11 тома: Дзенбудизъм и психоанализа, том 6
В този том читателят ще открие едни от най-чистосърдечните и най-дръзките послания на Ерих Фром – духовен лечител и учител, който не фигурира в „елитните“ списъци от типа „100-те най...“. Може би, защото има храбростта във времена на яростно насъскване и противопоставяне на страни срещу страни, континенти срещу континенти, раси срещу раси, партии срещу партии, държави срещу държави, човеци срещу човеци, да обединява, без да обединява, без да оковава. Добрият човек изглежда лош на лошите. Но винаги добрият човек надделява! Фром гради духовни мостове между религии, науки, школи, идеи, идеологии, нации, държави, класи, партии, човеци по много простичък начин: като търси и намира общото и преодолява догмите. Именно в неговото човеколюбие и антидогматизъм се съдържа ядрото на интереса, който и ние изпитваме към творбите му.
Ерих Фром
Ерих Селигман Фром е световноизвестен германски психоаналитик, философ-хуманист и психолог от еврейски произход. От 1940 г. е гражданин на Съединените щати. Името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители.
Ерих Фром е роден в строго религиозно еврейско семейство. През 1918 г. става студент по право в университета на Франкфурт на Майн и изкарва два семестъра, след което се прехвърля да учи социология в университета в Хайделберг под ръководството на Алфред Вебер (брат на Макс Вебер), Карл Ясперс и Хайнрих Рикерт. През 1922 г. Фром защитава докторат по социология на тема Юдейския закон и завършва психоаналитичната си подготовка през 1933 г. в Психоаналитичния институт в Берлин. Негови аналитици там са Ханс Закс и Теодор Райк, а по-късно във Франкфурт и Карл Ландауер. В същата тази година започва своята клинична практика и е нает на работа във Франкфуртския институт за социални изследвания. След като нацистите идват на власт, на Фром като евреин му се налага да напусне Германия. Първоначално се премества да живее в Женева, а през 1934 г. в Ню Йорк, където започва да работи в Колумбийския университет. След като го напуска, през 1943 г. спомага за създаването на подразделение в Ню Йорк на Вашингтонското училище по психиатрия. През 1945 г. заедно с Уилям Алансън Уайт основава Института по психиатрия, психоанализа и психология.
Няма добавен откъс от книгата!