Вашата количка е празна!
Зомбианството
В новата книга на Димитър Бочев са описани и осмислени исторически ситуации и процеси, движени от злото, което е възпирано и побеждавано от жаждата на човечеството за свобода и човеколюбие. Този писател и публицист не се предава никога на резигнацията и нихилизма. Принципите и истините в творчеството му са принципи и истини на живота му. Той е безкомпромисен. Обръщам специално внимание на неговата неподкупна интелектуална честност, която смятам за висша добродетел, присъща на истинските интелектуалци, които служат на своето изстрадало отечество и на заблуденото понякога човечество.
Есетата на Димитър Бочев са преживени и изстрадани редове – да, редове един след друг, каквито са бурните вълни на нашия живот. - Проф. Георги Фотев
Есеистът Димитър Бочев демонстрира блестящо самоотбраната на художественото и на гражданското слово срещу господството на партийната цензура. С вещина той ни поднася откровенията си на тема „родина и безродственост“, помага ни – без да ни щади – да открием път от „безнадеждността към надеждата“. - Доц. д-р Георги Цанков
Димитър Бочев
Димитър Бочев е роден през 1944 г. в Силистра. В казармата е разжалван за антимилитаризъм със заповед на министъра на отбраната от старшина-
школник в звание редник. Следва философия в Софийския университет. Многократно е арестуван от Държавна сигурност за свободомислие, два пъти е изключван от университета – последния път без право да продължи образованието си.
През 1972 г. по авантюристичен начин напуска България и се установява в Западна Германия, където получава политическо убежище. Участва активно в международната правозащитна дейност на Хелзинкския комитет. Работи като редовен сътрудник на Deutsche Welle, където дели есеистичните понеделници на българската емисия с писателя Георги Марков. От 1975 г. е програмен редактор в българската редакция на Радио „Свободна Европа“. Там дълги
години отговаря за културно-публицистичната програма „Контакти“, която се превръща в трибуна на реформаторски настроените български литератори и интелектуалци. По същото време Бочев пише и за руското издание на излизащото на седем езика в Париж списание на Солженицин „Континент“ и е
съавтор на редица изготвени за британската, френската и холандската национална телевизия документални филми с културно-политическа тематика. За журналистическата и публицистичната му дейност близките му са жестоко репресирани от Държавна сигурност, а през 1976 г. в задочен процес, инсцениран в родния му град, Бочев е осъден на 10 години затвор.
След рухването на комунистическия режим е сътрудник на президента Желев по въпросите на хуманитарната помощ от чужбина, работи като кореспондент на РСЕ в София, участва в дейността на Българския хелзинкски комитет, публикува редовно в периодичния печат, води есеистични рубрики във вестниците „Демокрация“, „Труд“ и „Стандарт“. Автор е на романите „Междинно кацане“, „Генезис ІІ“, „Синеокият слепец“ (специална награда на Фондация „Развитие“ за нов български роман), „Белият слон“ и „Опит за екстаз“. Издал е и сборниците с философски есета „Хомо емигрантикус“ и „Боготърсачът между беса и слепотата“, както и есеистичниясборник „Несъгласни думи“.
Основни теми на романите и есетата на Бочев са извечните и нерешими въпроси за безсилието на словото пред битието, за драматичния двубой между
рационалното и ирационалното в биографията на всеки от нас, за съвместимостта и несъвместимостта на Божието и людското, на любовта и свободата, на цивилизация и култура, на творчество и смърт, на талант и характер.
За цялостното си творчество Димитър Бочев е удос тоен с Юбилейната награда на Международната академия на изкуствата – Париж (МАИ) през 1999 година. Живее в София с петнайсетгодишния си син Тео. Член е на МАИ и на Съюза на баварските ж урналисти.
Няма добавен откъс от книгата!