Едно от най-ярките имена в тази плеяда е на преводача от гръцки и френски език Георги Куфов. Достатъчно е да споменем тук класическите му преводи на Никос Казандзакис – „Алексис Зорбас“, „Рапорт пред Ел Греко“, „Капитан Михалис“, „Последното изкушение“, Костас Варналис – „Диктаторите“, Мелина Меркури – „Родена съм гъркиня“, Дидо Сотириу – „Мъртвите чакат“ и „Окървавена земя“, ако говорим за гръцката литература, или преводите му от френски на Габриел Шевалие – „Скандалите в Клошмерл“, Мопасан – „Избрани съчинения“, Жорж Сименон – „Затворът“, Марсел Еме – „Човекът, който минаваше през стени“, Роже Ескарпи – „Литератрон“, Марсел Паньол – „Топаз“, Жул Верн – „Архипелагът в пламъци“ и пр.
Но интелигентната публика знае, че освен блестящ преводач, Георги Куфов бе и яростен полемист, памфлетист, задълбочен публицист, майстор на фейлетони, филипики, анекдотични зарисовки, пародии. В продължение на години наред те се появяваха на страниците на различни всекидневници или списания и винаги предизвикваха полярни реакции – от акламации и възторг до възмущение и отрицание.
Лайтмотивът на тази книга е патосът на възмущението от тоталната подмяна на нравствени, социални и човешки ценности в годините на така наречения преход. От всеки раздел на книгата блика остроумие, впечатляваме се от постоянната игра на думи и от акцента върху двузначността на словото, от загадъчността и полифоничната натовареност на подтекста.
Диапазонът на авторовите внушения е твърде широк – от злъчната ирония, на места гротеската, словесната карикатура, (което ни представя моментни снимки на епохата, наречена преход, с всичките свинщини на политическите и нравствените салтоморталета на силните на деня) - до артистични импресии, сардонични етюди, построени върху впечатляваща историческа ерудиция и паралели между съвременната ситуация в България и света, както и реминисценции за подобни процеси в различни исторически периоди. Понякога езикът на автора е жлъчен, даже на ръба на пресоляването, на скандалните квалификации, но е съвсем точен и дълбоко мотивиран. Услужливият ум на нашия автор, както и широката му култура, базирана на детайлното познаване на френската и гръцката литература, философия, история и прочее, както и разкрепостеното му въображение придават артистичен вид на изложението, блясък на разсъжденията, модулират неочаквани обрати, демонстрират финес и оригиналност. А всичко това ни напомня за Ювеналовия бич и язвителната насмешка на Волтер.
Георги Куфов, както повечето нормални днешни българи, е омерзен от годините на проваления т.нар. демократичен преход, разочарован от покрусените, погазените и продадените надежди и проиграните идеали. Това заостря перото му и ражда не само нескрито презрение към политическите сърфисти, но и десетки реторични въпроси, инверсии, паралели, знакови опозиции, които разгръщат оригиналната мисъл на автора. Но и нещо повече, които демонстрират кристалния му патриотизъм, висока нравствена позиция и почтеност и нежелание да се примирява с все по-задълбочаващото се опростачване на българската обществена среда и живот.
English
