Вашата количка е празна!
Книга за Китай
Органично съчетавайки минало и съвремие, „Книга за Китай“ разкрива както хилядолетната история, религия, култура и изкуство на страната, така и политическите превратности и скоростната индустриализация, белязали новото ѝ време. Пъстрата хроника е деликатно нюансирана с лични анекдоти и афоризми, чиито образи напомнят рисунка с туш на изкусен живописец.
Удивителна е способността на Валери Петров да изразява скритата поезия на ежедневието само с няколко пестеливи и точни щриха - полуразрушената пагода редом с новостроящия се фабричен комин, танцуващия по тъмната повърхност на езерото лотосов лист, отрудената старица, привела се над фъстъковия храст. Постепенно заглъхваме в пустотата на Гоби, отнасят ни пулсиращият неон на Шанхай и пенливата снага на Янцзъ. Докато накрая не потънем в своеобразна медитация на сетивата, забравяйки суетата, дребнотемията, дори и самите себе си.
Настоящото издание на този рядък и малко познат пътепис излиза без редакторска намеса, за да се запази неповторимата му автентичност.
Валери Петров
Валери Петров (псевдоним на Валери Нисим Меворах) е български поет, сценарист, драматург и преводач от еврейски произход. Академик на БАН (2003).
Майка му е учителка по френски език, а баща му - професор по правни науки.
Валери Петров учи в италианското училище в София, което завършва през 1939 г. През 1944 г. завършва медицина в Софийски университет.
На 15 години Валери Петров издава първата си самостоятелна книжка - поемата „Птици към север“. По-късно пише поемите: „Палечко“, „На път“, „Ювенес дум сумус“, „Край синьото море“, „Тавански спомен“ и стихотворния цикъл „Нежности“.
През есента и зимата на 1944 г. работи в Радио „София“, после участва във втората фаза на войната срещу Нацистка Германия като военен писател в редакцията на вестник „Фронтовак“.
След войната е един от основателите и заместник-главен редактор на вестник „Стършел“ (1945 – 1962). Служи като лекар във военна болница и в Рилския манастир.
От 1947 до 1950 г. работи в българската легация в Рим като аташе по печата и културата. През тези години пътува до Америка, Швейцария, Франция като делегат на различни форуми. На 19 юни 2006 на 86 годишна възраст получава от Министерство на културата наградата „Христо Г. Данов“ за цялостен творчески принос.
Няма добавен откъс от книгата!