В началото на ХХ век те продават машини и оръжие: като „гнилите  вагони“ за железниците и патроните за армията, купени в нагласени търгове от генералите с прякори „Шарл“ и „Жан“. Посредникът на Антантата Де Клозие привидно спекулира с жито, а в действителност търгува с подкрепата на политиците, които лобират за неговите сделки.

Преследвана от строги правила, корупцията избуява тъкмо там, където забраната е най-силна (двата ембаргови режима срещу бивша Югославия и Ирак). А когато държавата иска да засили някой обявен за важен сектор, в тази комфортна ниша се настанява корупцията, която го отслабва (фирмите на разузнаването „Тексим“ и ИНКО завършват безславно въпреки огромния ресурс и привилегиите, с които разполагат).

Най-голямото поражение корупцията нанася не в сферата на финансите (щетите за хазната са поправими); далеч по-тежки последствия имат играта с доверието, злоупотребата с наивността на хората. И още нещо важно: в нейната сянка винаги стои войната. Патронената афера е извършена в очакване на Балканската война, заемът на „Дисконто“ и житото на Де Клозие са пролог към Голямата война. „Тексим“ се ражда от Алжирската война; на фронтовете на Студената война работят ограбените фирми на разузнаването; печалбите на ембаргото стават възможни в битката за иракския петрол и наследството на Югославия.

Разбулването на илюзиите, с които се облича тази цинична действителност, е следствие много повече на разкази на очевидците, отколкото на работата на съда. И това е достатъчно основание да припомним и подредим техните свидетелства в този сборник случаи.