Всеки учен в някакъв момент е бил принуден да изостави своя оригинална идея, когато по пътя е открил по-добра. Това ми се е случвало както като учен, така и като автор. Бях се заела да напиша една книга, а по пътя открих друга.
Намерението ми беше да съставя описание на черните дупки, като тръгна от Лазер интерферометърната гравитационно-вълнова обсерватория (ЛИГО) и разгледам мотивите за настървения интерес към математическата теория на черните дупки и техните астрофизични реалности. Като теоретик с научен интерес към резултатите, които обещаваше ЛИГО, продължавах да съм необяснимо откъсната от практическите битки на експериментаторите. Посещавайки експерименталните площадки обаче, аз се влюбих във физическата страна на експеримента и екстремността на предизвикателството. Завладя ме истинска възхита, но и загриженост, че тази мисия, която все още не оценявах напълно, може да е по-маргинализирана, противоречива и рискова, отколкото обикновено предполага подобен голям бюджет. По пътя открих една история, изтъкана от вечните теми: устрем, амбиция, любопитство, конфликт, упорство, непокорство. Насърчавана от своя редактор Дан Франк, положих огромни усилия да изоставя материал за близо цяла книга в преследване на повествованието, което ви очаква тук.
При завършването на първата чернова през август 2015 г. експериментатори ми довериха да не очаквам откритие поне още две години. В това време Рей Уайс, един от архитектите на ЛИГО и ключов герой в тази книга, ми даде насока за заглавието „Черни дупки...“, изразявайки безпокойство, че съществува реална опасност експериментът да не открие черни дупки.
Тази книга е колкото за процеса, толкова и за самата наука. Не бих могла да почувствам драматизма и несигурността на експеримента, ако успехът му беше гарантиран от самото начало. По едно изключително щастливо космическо съвпадение аз работех в условията на благотворното напрежение между сигурност и несигурност. Това не е история на успех или провал. Тя е за преследването, за онзи Фицкаралдовски почин за прекарването на параход през планина. Написах „Черни дупки...“ с очакване и ще съм вечно благодарна на своите забележителни колеги експериментатори за това, че ми предоставиха идеалния материал за епилога.
English
