Има една притча, в която се разказва за четирима Дзен ученици, които дали обет за мълчание. В течение на първия ден те мълчали без затруднения, но с настъпването на нощта лампите в залата започнали дразнещо да бръмчат. Първият ученик се обърнал към втория:
– Не можеш ли да ги поправиш?
– Нали щяхме да мълчим? – отговорил му той.
– Глупаци, защо шумите? – гневно запитал третият.
– Единствено аз мълча – отбелязал четвъртият.
Тази кратка история съвсем точно показва какво се случва в главите на хората. В днешно време все по-рядко обуздаваме динамиката на своите мисли и успяваме да се насладим на тишината вътре в нас. Трудно ни е да заглушим гласа на Егото и да се вслушаме в онова, което ни говори нашата душа, още по-малко сме готови да чуем историята на някой друг.
Далечният Изток обича да мълчи. Да наблюдава, съзерцава и констатира събитията. В тишината, докато четем тези източни приказки, всеки от нас ще има възможността да чуе своите лични уроци по мълчание. Или шума на лампата ще продължи да ни дразни.
English
