Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на безземлените и неграмотни селяни Йосиф и Мария. На баща му викали Дивата Ряпа, та чиновникът вписал прякора към името на новороденото, Saramago. Първата му служба е на автомонтьор. Първия си роман купува на 19 години. Единственото му дете се ражда през 1947-а, тогава публикува първата си книга – той я нарича „Вдовицата“, но издателят я преименува на „Земя на греха“. След нея в продължение на 20 години чувства, че няма нищо за казване, и не пише. Превежда от френски. Занимава се с литературна критика. После започва отново, със стихотворения.
80-те години на миналия век посвещава на романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикарду Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“... През 1991-а португалското правителство отказва да представи неговото „Евангелие по Исуса Христа“ на конкурса за Европейска литературна награда и писателят се мести да живее на испанския остров Лансароте. Това се чете в автобиографията му в страницата на Нобеловата фондация в интернет. Сарамаго фигурира там от 1998-а, като единствен португалски литератор в списъка на наградените редом с Киплинг, Пирандело, Сартр, Неруда и другите – заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“. „Евангелието по Исуса Христа“ е забележително във всички отношения – от ненадейно живото звучене на своята отдавна завързана завръзка до проникновения превод.
Световноизвестният португалски писател почина на 87-годишна възраст в дома си на о-в Лансароте на Канарските острови през юни 2010 г.
English
_42021_1.jpg)