Вашата количка е празна!
Уморен да се раждам и да умирам
Книгата е разказана като диалог между Симън Нао – шесткратно преродилия се богат земевладелец от докомунистическата епоха – и Лан Дзиефан, сина на Лан Лиен, Синьото лице – кръгло сираче, което Симън Нао е спасил от гладна смърт и премръзване. Историята започва на 1 януари 1950 г. и завършва на 31 декември 2000 г. Книгата е разделена на пет части и е разказана в 58 глави, всяка от които, по образец на класическите средновековни китайски романи, започва с двустишие, загатващо за имащото да стане в нея. Повествованието начева душата на Симън Нао, след разстрела му от „народния съд“. Онеправданата душа се явява в подземния дворец на Ямараджа да търси справедливост. Ямараджа, властелинът на ада е всъщност антропоморфен хитрец и кривосъден присмехулко, чието всевластие над погиналите души е сякаш копие на земното всевластие на бюрокрацията. За носеща конструкция на книгата си Мо Йен е използвал, с литературна фриволност, будисткото учение за прераждането. В едно подир друго животно се превъплъщава душата на Симън Нао – една от друга се излюпват нетърпими една към друга епохи – конфликтите между хората (или както Мо Йен често ги нарича: действащи лица в драма) и поколенията, са до голяма степен конфликти, породени от резките исторически промени в съдбата на Китай.
Гуан Мойе
Мо Йен (псевдоним на Гуан Мойе) е китайски писател, автор на романи и разкази. Авторитетното списание „Тайм“ пише за него: „Той е един от най-известните, най-забраняваните и най-пиратстваните автори на съвременен Китай“. Наричат го също така китайския отговор на Кафка и Джоузеф Хелър. През 2012 г. е удостоен с Нобеловата награда за литература за постиженията му на писател, който с рядко майсторство смесва фолклор, история и съвременност.
Няма добавен откъс от книгата!