Вашата количка е празна!
Случаят „Люти чушки“: 1968. Документи и спомени
Поредицата „Червено на бяло“ е част от научноизследователската програма „Литературата на Народна република България (1946–1990)“, реализирана от департамент „Нова българистика“ на НБУ, която работи както за публикуването на документални текстове, така и за тяхното критическо представяне.
Едва ли има по-шумен скандал с книга в българската литература на ХХ век от онзи, който се разразява около публикуването на „Люти чушки“ през есента на 1968 г. – книгата, създадена от сатирика Радой Ралин (1922–2004) и карикатуриста Борис Димовски (1925–2007). Поводът: в опашката на прасето, нарисувано към една от епиграмите, някои разпознават имитация на подписа на първия секретар на ЦК на БКП и министър-председател на НРБ Тодор Живков, а той – позволява да бъде убеден в това.
Сборникът представя за първи път на едно място документите от скандала около „Люти чушки“, допълнени от дневници и спомени на действащи лица и свидетели. Архивните фондове на ЦК на БКП, на ГК на БКП – София, на Съюза на българските писатели и Съюза на българските художници, както и на техните партийни организации, съдържат писмените следи, които изграждат Случая „Люти чушки“ – един от най-впечатляващите инциденти в българската литература от епохата на комунистическия режим.
Пламен Дойнов – съставител
Пламен Дойнов е роден на 10 април 1969 г. в Разград.
Завършва история и културология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
През 2007 г. излиза книгата му „Българската поезия в края на XX век“, в две части, издание на „Просвета“.
Един от авторите-съставители на „Българска христоматия“ (1995) и „Българска антология“ (1998). Носител на награди за драматургия, за оригинална и преводна поезия, между които специалната награда от Яворововите дни в Поморие (1995) и националната награда за драматургия „Иван Радоев“ (2001).
Основател на Авторския литературен театър (АЛТ), в който авторите сами изпълняват собствените си текстове. По важни спектакли: „Тела и текстове“ (1992), „Смъртта на кръга „Мисъл“ (1994), „Живи и мъртви в българската поезия“ (1996), „Резерватът Висящите градини на България“ (1997), „Как ехото заглъхва“ (1998).
Публикува историографски, литературоведски и театроведски текстове в периодичния печат. Негови текстове са превеждани на английски, немски, френски, унгарски, сръбски, турски, хърватски и финландски.
Редактор в седмичника „Литературен вестник“
Заместник-председател на Сдружението на българските писатели.
Няма добавен откъс от книгата!