"Разказите на Мира Папо приличат на поеми. На задъхани, дълги стихотворения. Тоест - в тях има музика. Обикновено разказите разказват случка. Нейните по-скоро описват вълнение. Така приказно фантастични са, че героите понякога политат и островръхите им обувки се реят пред очите на околните.

Виждали ли сте кутията за богатства на момиче с фантазия? Ето така изглежда този сборник - като кутия за богатства: всякакви скъпоценности, които докосват сърцето. Богатство не е това, което можеш да сложиш в джоба си, а това, което ще накара сърцето ти да бие учестено. Любовта, значи, е богатство. Е, в книгата на Мира има много от това богатство. То искрѝ. Понякога любовта е грешна. Понякога просто е сътворена във фантазията. Но кога ли любовта е грешна? Никога - това е отговорът на Мира. Или поне аз така го усетих. И тъгата е богатство - тя също е вътре - неописуема, тъмна, като измъкната от дъното на някакъв друг свят... но също е нужна. Тя е тъмносиньото, на чийто фон златото на любовта блести по-силно.

Мира Папо е майстор не на историите, а майстор на мелодиите. Тя повтаря цели пасажи, за да получи този прекрасен ефект на рефрена, точно като в любимите песни. Четейки, човек започва да си тананика. Също така, приличат на картини тези разкази. На тези картини, в които с една осъзната и борбена наивност художникът е положил предимно ярки цветове и често има не едно, а няколко слънца. Мира Папо е страстен писател. И честен писател. А за мен това означава едно: тя е добър писател."

Калин Терзийски