Плувам в първи коридор. В трети пръхти корем от неустановен пол. В пространството помежду ни се бухва с плавници Леонид Брежнев, маршал, четири пъти Герой на Съветския съюз, трижди Герой на Народная Республика България. Не бих го сбъркала с никой друг заради гъстите вежди и гръмотевичния поглед. Признавам си, че ме привличат буреносни мъже. Организмът ми тръпне в пубертетско мравучкане, получавам сърцетуп и световъртеж... Усещам как хлътвам. „Обича ме, не ме обича, обича...“
Повествованието в настоящия роман се води от името на две жени. Лора е в третата си „крехка“ възраст и се учи да живее с идеята, че нищо на този свят не е вечно. Мари е буйна млада дама някъде от Европа, която хал хабер си няма от късните житейски уроци. И двете героини по собствено желание се оказват в плен на журналистиката. Те се включват в сюжета независимо една от друга, докато не се намесва Нейно Величество Съдбата. Макар и да се прави на разсеяна, тя има обратната захапка на булдог. Никога не изпуска плячката си. В най-последните страници изведнъж ще се изясни защо заглавието на романа съдържа мъжкото име Питър, защо са там Лора и Мари...