Писателят Кольо Николов е роден през 1942 г. в пловдивското село Крумово. Той е един от най-популярните млади български писатели от края на 60-те и 70-те години на XX век. След дебютирането му със сборника "Облаци от бяла светлина" (1966), Николов става лице на т.нар. "инфантилна проза" у нас, която разчита на пародията, „кодоша“, подигравателността, с която подхожда към сериозните теми, на освободен и свеж език.
Работил е в различни медии, сред които "Народна младеж", "Студентска трибуна", БНР и БНТ. Емигрира два пъти със съпругата си в САЩ, където е роден и синът им – веднъж за няколко години през 70-те и окончателно след политическите промени в България в началото на 90-те.
Със семейството си се установява в Лос Анджелис, където живее и до днес. Сред издадените му в България книги са още "Влог в швейцарската банка" (1969), "Слънчеви квадрати по зимния плаж" (1970), „Страшно красиви, страхотно добри“ (1987), а сред писаните в Америка – "Хотел "Паръдайс" (1982), "Кой какъв е в Ню Йорк" (1982), „Кадифе в разбити улици“ (1984), "Вън от Бродуей" (1986) и "Кейбъл рум" (1986).
В Америка Кольо Николов се запознава отблизо с великия писател Рей Бредбъри, с когото общува до края на живота му. Последната му книга съдържа разкази, писани в разстояние на 30 години, и е своеобразен трибют към американската литературна легенда и града, който двамата споделят – Лос Анджелис.
English
