Ина е трийсет и три годишна фотографка със собствен бизнес и чудесен съпруг, когото обича. Но когато се събужда една сутрин, тя усеща, че нещо липсва от идеалния ѝ живот: обзета е от апатия, гняв и недоволство, пред които досегашните постижения, бъдещите й цели и любовта към съпруга ѝ са безсилни.
Самата тя не осъзнава дълбочината на своето неудовлетворение, докато една стара снимка не ѝ разкрива истината за собствените ѝ чувства. Водена от неясен импулс, Ина събира малко дрехи в един сак, оставя лаконична бележка на мъжа си и решава да избяга поне за кратко от познатия си живот. Това, което Ина не очаква обаче, е едно любовно писмо и срещата си с Янислав – мистериозен мъж, когото не познава, но сякаш цял живот е очаквала. 


Здравей, Ян,

Сигурно изобщо не очакваш да получиш писмо от мен. Измина толкова много вре­ме, откакто не съм ти писала. 
Студено ми е, мили! Не съм те виж­дала от години, не съм докосвала дланите ти, не съм се сгрявала на огъня в очите ти. Самотно ми е, любими! Вървя по непознати улици, сред хор от звуци, заспивам празна, събуждам се и дори не знам какво да правя през деня без теб.


Това е среща, от която повечето хора се страхуват. За други тя е налудничава и нелепа. Трети мислят, че от нея няма смисъл. Малцина са тези, които надвиват своето недоверие и подават ръка на другата половина от душата си, за да се влюбят в себе си и в живота.

Няма добавен откъс от книгата!