Ина е трийсет и три годишна фотографка със собствен бизнес и чудесен съпруг, когото обича. Но когато се събужда една сутрин, тя усеща, че нещо липсва от идеалния ѝ живот: обзета е от апатия, гняв и недоволство, пред които досегашните постижения, бъдещите й цели и любовта към съпруга ѝ са безсилни.
Самата тя не осъзнава дълбочината на своето неудовлетворение, докато една стара снимка не ѝ разкрива истината за собствените ѝ чувства. Водена от неясен импулс, Ина събира малко дрехи в един сак, оставя лаконична бележка на мъжа си и решава да избяга поне за кратко от познатия си живот. Това, което Ина не очаква обаче, е едно любовно писмо и срещата си с Янислав – мистериозен мъж, когото не познава, но сякаш цял живот е очаквала.
Здравей, Ян,
Сигурно изобщо не очакваш да получиш писмо от мен. Измина толкова много време, откакто не съм ти писала.
Студено ми е, мили! Не съм те виждала от години, не съм докосвала дланите ти, не съм се сгрявала на огъня в очите ти. Самотно ми е, любими! Вървя по непознати улици, сред хор от звуци, заспивам празна, събуждам се и дори не знам какво да правя през деня без теб.
Това е среща, от която повечето хора се страхуват. За други тя е налудничава и нелепа. Трети мислят, че от нея няма смисъл. Малцина са тези, които надвиват своето недоверие и подават ръка на другата половина от душата си, за да се влюбят в себе си и в живота.
Български
