Книгата разказва, как една "банда на четирима", съставена от фотограф-натуралист, неговата приятелка, един философ и автора тръгват на път към висините, като основната им цел е да снимат, да удостоят с внимание природата, да събудят надеждите за нейното съживяване, да припомнят колко мимолетна е възхитата от нейната красота. На тези стойности Силвен Тесон набляга, към тях неотклонно се връща, мечтаейки за отказ от извратения според него прогрес.

Пантерата, както езическата мисъл, снове из лабиринта. Неуловима тупти, настроена на вълната на света, празнично накичена. Красотата ѝ светва и угасва в студа. Опъната сред мъртвите неща, тиха и опасна, мъжествена въпреки женското си име, двусмислена като върховна поезия, ненадейна и непридирчива, пъстра, меденозлатиста: такава е пантерата.

На противоположния полюс на консуматорското общество Силвен Тесон отдава чест на самонаблюдението, бавния ритъм, радостта от общуването с природата. Теми в духа на времето. За този географ по образование екологията - като начин на живот, а не като политически лозунг - е единственият възможен начин за борба срещу загрозяването на света. Така Тесон ни предлага учебник по съпротива, настолна книга за живота в съвременния свят.

Няма добавен откъс от книгата!