С излизането си “Обици и змии” – дебютният роман Хитоми Канехара - предизвиква шок в родината си и се превръща в бестселър сред младата читателска аудитория.
Романът печели наградата “Акутагава” (2004) – най-престижното отличие за млади автори. 21-годишната тогава Канехара е едва втората жена, носител на приза, традиционно присъждан на колегите й мъже. Нещо повече, един от най-ярките представители на модерната японска проза и член на журито, Рю Мураками (не е роднина на Харуки) заявява уверено, че това е “най-силната книга в историята на наградата изобщо”.
На не повече от стотина страници авторката разгръща историята на Луи (кръстена на марката Луи Вюитон), която търси себе си в преследването на болката и удоволствието чрез мъчителни трансформации на собственото тяло.
Стилът шокира и разтърсва с пределната си изчистеност и простота. Героите на Канехара не са от онези, които бихте поканили на вечеря, но в същото време не е трудно да разберете тоталната им отчужденост от другите и самите себе си.
Романът на Канехара с хладна ярост заявява съпротивата си срещу груповата идентичност и кошерното съществуване. В свят, в който индивида се приема за отклонение от нормата, младата Луи се отдава с нарастващо усърдие на демоничен секс, ритуален мазохизъм, пиърсинг и автомалтретиране.
Романът документира пропастта, зейнала между поколенията и повежда читателя в едно мрачно, шокиращо и в същото време хипнотично спускане в света на ъндърграунда. Ключовите думи в този лабиринт са: графити, комикс, пиърсинг, татус, мода.

“Всеки, който е бил млад в днешна Япония, изпитва същата степен на отчаяние като героите ми – казва самата Канехара. – На равнището на разума ясно осъзнавах, че надежда няма, но не гледам на себе си като на говорител на своето поколение. Просто пиша това, което чувствам. Графичното, шоково описание на секс е неизменна част от него.”