Деветгодишният Бруно не знае какво е това Холокост и няма никаква представа за жестокостите, които неговата страна е причинила на хората в други европейски страни. Единственото, което знае, е, че трябва да напусне уютния си дом в Берлин и да се премести в някаква далечна част на страната в усамотена къща, където няма с кога до си играе и направо умира от скука. Но тази ужасна досада свърша в деня, когато среща Шмуел, едно момче, което води странно паралелно съществуване от другата страна на съседната телена ограда и което, както и останалите хора там, ходи облечено с раирана пижама.
Една простичко написана, но разтърсваща история, в която няма жестокости, няма насилие, войната се подразбира, без да е описана, и именно защото всичко е само загатнато, толкова по-силни са нейните внушения.
Книга, която не се забравя, а остава дълго за занимава ума с въпросите за невинността и приятелството, както и за злото, пред което често се изправяме неподготвени.
Разтваряйки тази книга, вие се впускате в пътешествие с деветгодишия Бруно. (Макар че това изобщо не е книга за деветгодишни деца.) И в един момент заедно с него ще се озовете пред една ограда.
Огради като тази се срещат навсякъде по света. Дано никога да не се изправите пред
English
