Вашата количка е празна!
Човекът с трите букви
"Литературата и четенето не са естественото занимание на всеки, те са дейност, която изисква подивяване, самота, умълчаване на езика, но и бягство от света... Както зимата шифрова животните и растенията под снежна покривка, така съществува и покривка на мълчание, под която се крие една... изместена във времето, отложена емоция, която прави великолепието на книгите."
"Исках в една и съща книга да заема от всички форми: приказки, трактати, портрети, четива, спомени и всички жанрове, от философия до етимология, от история до музика, за да бъда възможно най-честен.
Това беше началото на "Последното царство".
Смесвайки философски афоризми, лирични отлитания, митологични и истрочески разкази, лингвистични и психоаналлитични разсъждения, тази книга се занимава с въпроса "Какво е литературата?".
Паскал Киняр с наслада оставя неразкрита загадката на тази дума без произход, с неясна етимология, понесла като река такава огромна маса от фрази, писатели, истории и ни предлага своя читателски и писателски поглед към това, което представлява страстта на живота му: светът на книгите. В своя подход той тъче нишката на една волна и жива мисъл, която се опитва да обхване тайната на словото, без да изтръгва тайнствеността ѝ.
Паскал Киняр
Паскал Киняр
Паскал Киняр е роден през 1948 г. във Верньой, Франция. В живота си последователно е учител, основател на оперен фестивал и бароков театър във Версай, главен секретар на изданията на „Галимар“. Публикувал е над 90 „малки трактати“, 6 романа и преводи от латински, китайски и гръцки. Филмът Всички утрини на света е направен по негова едноименна книга. Киняр е и еленист, латинист, философ и музикант. От 1994 г. се посвещава единствено на писането. Тогава се оттегля от всичките си дейности, далеч от „невъзможната безполюсност“ на света, защото „има самотници, отшелници, скитници, отхвърлени, шамани, ексцентрици, които са сред най-щастливите същества… Винаги ще се съмнявам в този, който казва „ние“, когато изпитва наслада. Без самота, без усещане за времето, без страстта на тишината, без възбудата и въздържанието на цялото тяло, без треперенето от страх, без скитането из нещо сенчесто и невидимо, без спомен за животинското, без меланхолия, особено без меланхолия, няма радост.“
Няма добавен откъс от книгата!