Роман за балканската археология на знанието и самопознанието. Дисекция на балканския дух, представена чрез интимния разказ на дете, което е свидетел на интелектуалните разговори на двама балкански донкихотовци. Единият е бащата на разказвача, другият – изследователят Климент Камилски, станал жертва на политическите превратности през ХХ век. Двамата обсъждат дали да бъдат премахнати турцизмите като следа от робството. Бащата се страхува, че фанатизмът при прочистването на езиците, насилственото им освобождаване от чуждиците, един ден може да се пренесе и върху етническото прочистване на народите, притеснява се това да не доведе до братоубийствени, унищожителни войни на Балканите. Климент Камилски също осъзнава, че езиците са били и могат да бъдат бойно поле на много народи, но според него само с прочистването на опасните думи в тях могат да бъдат спасени тези народи. Целта на самоуките лингвисти е една и съща цел – децата им да живеят в по-добър свят, в мир и хармония, но подходите им са различни.

Няма добавен откъс от книгата!