Вашата количка е празна!
Писмо до света
Дикинсън е от онези творци на художественото слово, които и след смъртта си имат, да го наречем, „лично присъствие“. Атанас Далчев, комуто дължим първите български преводи на Емили Дикинсън, разказва, че когато за пръв път му попаднали нейните стихове, „сякаш някой влязъл в стаята“!… Поетесата обогатява редицата на нашите невидими приятели, които ни нашепват от книжните рафтове, учудена и учудваща сред останалите величествени фигури, някак „недокарана“, „непривчесана“, странна, но винаги будеща симпатии. Започнем ли да я четем, тя ще „влезе в стаята“ – такава, каквато е на портрета: грозна и хубава, дребничка и ярка, с изцъклени, напрегнати очи, вгледала се в удивителното зрелище на света. Тя е отгатнала приживе дори и това, че ще продължи да бъде между хората – разбрала е, че само през голготата на нейния безцветен пожертван живот се стига безсмъртието на големия поет.
Този свят не е заключение.
Веригата почва – оттук –
невидима – като музика,
но сигурна – като звук.
Не я отгатват учените –
ще я съзреш едвам,
когато презреш – потомствата
и се разпънеш сам.
Емили Дикинсън
Емили Елизабет Дикинсън е американска поетеса. Тя е автор на около 1800 стихотворения, от които приживе са отпечатани не повече от десетина (повечето източници назовават от седем до десет). Даже и това, което публикува, е подложено на сериозна редакторска преработка, за да се приведат стиховете ѝ в съответствие с поетическите норми на времето. Стиховете на Дикинсън нямат аналог в поезията на своето време. Много от тях съдържат непривична пунктуация и главни букви. Голяма част от стиховете съдържат мотива на смъртта и безсмъртието, от който са проникнати писмата на поетесата към приятелите ѝ.
Въпреки че повечето от нейните познати знаят, че Дикинсън пише стихове, мащабите на творчеството ѝ стават известни едва след нейната смърт, когато по-малката ѝ сестра Лавиния открива непубликуваните произведения през 1886 година. Първото събрание на поезията ѝ е публикувано през 1890 г., а стиховете са подложени на много редакторски промени; пълно и почти нередактирано издание прави Томас Джонсън през 1955 г. Въпреки че публикуваните стихове предизвикват неблагоприятни отзиви на критиката в края на XIX и началото на XX век, в наши дни Емили Дикинсън е считана за един от най-великите американски поети.
Няма добавен откъс от книгата!