Вашата количка е празна!
Степния вълк
Самотата като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Пътят на примирението като гибел.
Вглеждането в собствената същност е болезнено, но едновременно и упойващо, притъпяващо болките, причинени от света.
Нещастието, което ми е потребно и което съкровено желая, е друго; то е такова, че да ме накара да страдам със страст и да умра със сладострастие. Това е нещастието или щастието, което очаквам.
Нямам нищо против това щастие, о, не, аз го обичам и съм му благодарен. То е хубаво като слънчев ден през дъждовно лято. Но долавям, че не ще трае дълго. И това щастие е неплодоносно. Прави те доволен, ала доволството не е храна за мен. То засища Степния вълк, приспива го. Но не е щастието, което заслужава да умреш за него.
Херман Хесе
Херман Хесе (1877–1962), лауреат на Нобелова награда за литература през 1946 г., е сред най-известните писатели на XX век. Книгите му достигат тиражи без аналог в немската литература. Обявен е за най-превеждания немскоезичен автор след братя Грим. Прекарал по-голямата част от живота си в Швейцария, той е свързан с немската литературно-философска традиция. Водеща в творчеството на писателя е темата за младостта като най-вълнуващото време, през което се изгражда бъдещето на човека.
Няма добавен откъс от книгата!