"Поводите да се пристъпи към този нов превод на персийската "Книга на царете” на български език са няколко: обявената от ЮНЕСКО 2011 година за година на персийския класик Абулгасем Туси, наречен от съвременниците си Фердоуси (Райски), а от следващите поколения - персийския Омир, и свързаните с това чествания на четирите континента. Друг повод е сто и петнадесетгодишнината от установяването на дипломатически отношения между България и Иран, както и даването на името на персийския творец на кабинета по Иранистика в СУ "Св. Климент Охридски”. Повод за превода е и заплануваното издигане на паметник на поета пред сградата на Центъра за източни езици и култури, където българските студенти изучават езика на класика и четат неговата творба.
Причината за залавянето с отговорното начинание е очевидна. Да се представи по достоен начин на читателската ни аудитория произведение, създадено преди повече от хиляда години, сочено и до днес за висок образец на епическия жанр в световната литература.
С какво се различава новият превод от досега съществуващия? Най-вече с това, че е направен не чрез трети език, а непосредствено от оригиналните персийски текстове, придружен с подробни бележки, коментари и речник на личните имена и топоними.
Обемът на "Книга за царете” в някои от персийските издания достига 120 000 стиха, т.е. тя е десет пъти по-обемна от "Илиада” и "Одисея” на Омир, взети заедно. Писана е в продължение на тридесет години. Да се преведе подобен обем, дори в рамките на едно-две десетилетия, е практически невъзможно. Само за пример ще посочим, че изданието на Академията на науките на СССР осъществява превода на пълния обем на поемата в продължение на цели 37 години. При това руската иранистична школа има зад гърба си вече над двестагодишна история, а българската иранистика едва двадесет... Затова се реши и се пристъпи към подготовката и представянето пред българския читател на отделни, самостоятелно обособени, части от произведението.
"Песен за Ростам и Сохраб” е централна творба в "Шах-наме”. Около нея се движи целият сюжет, в нея е скрито разковничето на много от повдигнатите в поемата морално-етически проблеми. Не е случаен фактът, че това епическо платно по своя драматизъм, художествени достойнства и философска дълбочина, е сравнявано с древногръцките трагедии.
По-голямата част от миниатюрите в изданието са взети от ръкописа, известен като "Шах-наме на шах Тахмасп”. Ореолът, обвиващ този препис е достатъчно красноречив за неговата стойност. Поръчан е за изпълнение от шах Тахмасп Сефевид (1524-76) на трима от най-известните на времето художници-калиграфи Султан Мохаммад, Мир Мосаввар и Дуст Мохаммад. След завършването му книгата съдържа 258 великолепни миниатюри. При Гаджарската династия (1796-1925) преписът загадъчно изчезва от царската съкровищница, за да се окаже през 1903г. в колекцията на милиардера Едмонд Ротшилд. През 1959г. оригиналът отново попада в чужди ръце и се озовава в сбирката на екстравагантния американски колекционер Артур Хоутън. След смъртта му през 1992г. наследниците му разпродават събраните от него произведения на изкуството. "Шах-наме” заедно със 118 миниатюри (останалите явно са продадени на частни аукциони поотделно) и 500 страници текст е предложена на ръководството на Иран за скромната сума от... 20 млн. щатски долара. Висшият съвет на страната, сред експертен анализ на текста и миниатюрите, прави необходимото и връща книгата в Иран.
English
