Вашата количка е празна!
Одисей
Изданието е с обновен превод!
Джеймс Джойс:
Вмъкнал съм тъй много неясноти и загадки, че векове наред професорите има да спорят какво съм искал да кажа, а това е единственият начин да си осигуря безсмъртие.
Валери Ларбо
В литературата името и творбите на Джеймс Джойс са онова, което са в науката имената и теориите на Фройд и Айнщайн. Струва ми се, че дързостта и суровостта, с които Джойс описва и представя инстинктите, смятани за най-долни в човешката природа, му идват от примера на великите казуисти... От йезуитите Джойс е придобил устремената си хладност и липсата на всякакво уважение към човека с неговите слабости на плътта...
Езра Паунд
„Одисей” принадлежи към великата категория на романи с облик на соната. В него няма нито ред, нито дори половин ред, който да не е натоварен с безподобна интелектуална наситеност. Това е книга, която всеки истински ценител на литуратурата е длъжен да прочете.
Едмънд Уилсън
„Одисей” е може би най-правдивата рентгенова снимка, направена някога на обикновеното човешко съзнание. Романът е гениална творба, свидетелстваща за поетическата способност на Джойс да насища с всеобхватен смисъл най-частни и най-делнични премеждия – той създава рапсодии на красотата, чиято висота никога досега не е била достигана в английската белетристика.
Антъни Бърджес
Днес вече за всички е ясно, че „Одисей” е най-великият роман на столетието.
Джеймс Джойс
Ирландският писател Джеймс Джойс е роден на 2.II.1882 г. в дъблинското предградие Ратгар. Бащата е дребен собственик и убеден привърженик на лидера на движението за самоуправление на Ирландия Парнел, а майката – ревностна католичка. Джойс учи в Клонгоус, един от елитните йезуитски колежи в Дъблин, където спечелва няколко колежански награди. Поради финансови затруднения семейството непрекъснато се мести във все по-мизерни квартири и квартали. През 1898 г. Джойс постъпва в Дъблинския университет, а след като го завършва, заминава за Париж с намерението да учи медицина. Майка му умира и той е принуден да се върне в Дъблин. Следват години на изгнание, в които се появяват най-известните му произведения: стихосбирката „Камерна музика“, сборникът с разкази „Дъблинчани“, „Портрет на художника като млад“, „Одисей“ и „Бдение над Финеган“.
Умира в Цюрих на 13.I.1941 г. на петдесет и девет годишна възраст от перфорирана язва.
Няма добавен откъс от книгата!