Вашата количка е празна!
Малки жени
Малките жени с големи мечти
Има романи, които успяват да си пропряват път през времето и да се превърнат в класика. Причината за това е, че успяват да надскочат злободневието и да ни открехнат прозореца към вечните теми. Такава е историята на четирите сестри, вдъхновяваща и докосваща сърцата на читателите от поколения.
Омайният разказ за красивата Мег, смелата Джо, талантливата Бет и романтичната Ейми
Учат ни да се вглеждаме в себе си, да обичаме и да намираме сили, дори когато всичко изглежда неизбежно загубено. Романът на Луиза Мей Олкът е огледало на епохата, в която живее американската писателка, родена през 1832 г., но в него откриваме ясните черти на съвременността. Заедно с момичетата на Олкът извървете болезнения път на израстването, срещнете отношението на обществото към жената и вдъхнете живот чрез силата на таланта.
- „Малки жени“ е една от онези вечни класики, които се предават от поколение на поколение, от майка на дъщеря, между сестри или най-добри приятелки.
- Вечният шедьовър на Луиза Мей Олкът е книга за всяко дете. По мил и деликатен начин тя предава своето послание за повече доброта, смирение и любов, от които имаме такава нужда във все по-объркания свят, в който живеем.
Луиза Мей Олкът
Луиза Мей Олкът е американска писателка, известна с литературния си шедьовър „Малки жени“.
Най-голям успех и световно признание, Луиза Мей Олкът постига с романа си „Малки жени“ издаден през 1868 година. Написан само за шест седмици романът представлява своеобразна интерпретация на детските години на авторката и нейните сестри. Героините - Мег, Джоу, Бет и Ейми са един ненадминат пример за пътя, който извървява всеки от детството към зрелостта. Огромният успех на романа и възторгът на читателите подтикват Олкът да напише още три книги със същите герои: „Добри съпруги“ (1869), „Малки мъже“ (1871) и „Синовете на Джоу“ (1886). Луиза Мей Олкът никога не се омъжва. Когато през 1879 година по-малката ѝ сестра, Мей, умира Луиза поема грижата за две годишната ѝ дъщеря - Луиза Мей Найрикър (Лулу).
През следващите години Луиза става адвокат за правото на жените да гласуват. Тя е и първата жена регистрирана да гласува в Конкорд.
Въпреки влошеното си здраве, Олкът пише до края на своя живот. Умира на 6 март 1888 година от живачно отравяне. Два дни преди смъртта ѝ, на 4 март, умира баща ѝ Еймъс Бронсън Олкът на 88 години.